ani717

СЕПТЕМВРИ ПОГЛЪЩА АВГУСТ Лято, изплъзна ми се между пръстите, някак лекомислено си вярвах, че ще си тук цяла вечност и те гледах с онази моя нежна очаквателност, която просто смятах, че е напълно достатъчна, за да те накара да останеш. Изпращам преди 9 години
  • ani717

    офлайн

    sofiq, 28 г.

    • Коментари: 1, Регистрирана на: 8 Mar 2010 12:15, Последна активност: преди 8 години
  • Стена
  • Игри
  • Видео
  • Бележки

ani717 публикува бележка

Фрази

Аз не искам много от теб. Искам единствено да ме приемеш такава, каквато съм, без да искаш да ме променяш. Знам, трудно е... Странна съм. Когато съм ядосана се смея, когато съм щастлива плача, понякога съм много чувствителна, а понякога със сърце от камък. Най-доброто, което мога да правя, е да те обичам - истински, до лудост. И ако успееш и някак свикнеш с всички мои недостатъци, тогава ще разбереш какво е да обичаш истински.Вижте повече

преди 8 години

ani717 публикува бележка

Хубави статуси 1

Какъв е този свят в който живеем. Свят на празни приказки и обещания. Свят без морал, свят пълен с безчувстени хора, хора които не им пука за никой друг освен себе си. Свят без любов, свят в който всички се научиха, че е по-добре да се откажеш от даден човек или мечта вместо да се бориш... Грозен е светът в който живеем...свят на интереса и на двуличието...
-К.Г.
Вижте повече

преди 8 години

ani717 публикува бележка

"Лиценз за щастие" - Анджам Бран

Голяма част от детските си години прекарах на улицата в игра с приятели. В борба за топката често ожулвах колената си на павираната улица или твърдия асфалт. Потичаше кръв, болеше много и аз хуквах разплакан при майка си. Тя просто коленичеше и целуваше раната, "за да ми мине". Болката винаги изчезваше.
След толкова години се чудя колко ли нездравословно е било да допреш уста, пълна с микроби, до открита рана. Но мястото нито веднъж не се инфектира. Нещо повече, целувката действаше като болкоуспокоително средство с мигновенен ефект.
При подобни инциденти научих от майка си каква целебна сила притежава любовта.
Вижте повече

преди 8 години

ani717 публикува бележка

Умират Глупаците - Марио Пузо

"Когато бях млад, жените ми казваха, че ме обичат заради дългите ми мигли. Нямах нищо напротив. После взеха да ме обичат заради остроумието ми. Също нямах нищо напротив. После ме заобичаха заради парите и властта. Заради таланта ми. Заради изключителния ми акъл. И с това се справях. Трудно, но се справях, защото ми беше ясно, че трябва да се пазя само от една жена — тази, която ме обича заради мен самия."
/ Умират Глупаците - Марио Пузо /
Вижте повече

преди 8 години

ani717: СЕПТЕМВРИ ПОГЛЪЩА АВГУСТ Лято, изплъзна ми се между пръстите, някак лекомислено си вярвах, че ще си тук цяла вечност и те гледах с онази моя нежна очаквателност, която просто смятах, че е напълно достатъчна, за да те накара да останеш. Изпращам

преди 9 години

ani717 публикува бележка

сине върви

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин
Вижте повече

преди 9 години

ani717 публикува бележка

каква съм аз

Дали съм лоша? - Да!
Мога ли да обичам? - Безумно много, но който го заслужава!
Какво мразя? - Лъжата!
Държа ли на приятелите си? - Давам всичко за тях!
Съсипвам ли враговете си? - Не, те сами ще се съсипят!
Вижте повече

преди 9 години

ani717 публикува бележка

статус

Не е важно кой ни е предал, а кой е останал до нас! Не е важно кой ни е гледал как падаме, а кой се е опитал да ни хване, дори и да не е успял! Не е важно, когато успеем, кой ни поздравява за този успех, а а кой ни е подкрепял докато го постигнем! Не е важно кой ни се усмихва, когато ни види усмихнати, а кой разбира какво се крие зад нашата усмивка! Не е важно, когато сме тъжни кой ни пита "защо?", а кой вече знае отговора! Не е важно кой е бил в миналото ни, важно е кой е в настоящето и кой искаме да бъде до нас в бъдещето! Не е важно колко приятели има човек, важно е колко от тях са истински!Вижте повече

преди 9 години

ani717 публикува бележка

Александър Глог

Тъжната истина , приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме . Не бих я потърсил повече. Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото , можех да понеса.''

-Тъжната истина , приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме . Не бих я потърсил повече. Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото , можех да понеса.''

-Александър Глог
Вижте повече

преди 10 години

ani717 публикува бележка

момиче, което не чете

"Излизай с момиче, което не чете книги. Открий я сред уморения прах на някой затънтен мръсен бар. Сред цигарения дим и миризмата на пиянска пот и разноцветната светлина от лампите на комерсиален нощен клуб. Където и да я търсиш обаче, трябва да се ориентираш по усмивката. И тя да е от онези, които се провлачват, след като човекът, с когото е говорила, отмине. Ангажирай я с несантиментални тривиалности. Използвай заучени фрази и се смей вътрешно.

Изведи я навън, когато нощта злоупотреби с оказаното й гостоприемство. Игнорирай осезаемата тежест на умората. Целуни я под дъжда и слабата светлина от уличните лампи, защото си виждал, че така правят по филмите. Отбележи незначителността на ситуацията. Заведи я в апартамента си. Отпрати всякакви наченки на правене на любов. Чукай я.

Позволи с времето тревожният договор, който неохотно си съставил, да прерасне бавно и неудобно във връзка. Намери с нея общи интереси като суши и фолк музика. Изгради непроницаем бастион върху тази основа. Направи го свещен. Фокусирай се върху него всеки път, когато нещата започват да овехтяват и вечерите стават непоносимо протяжни. Говори единствено за неща, лишени от значение. Не се замисляй особено. Остави месеците да минат незабелязано. Предложи й да се нанесе при теб. Позволи й да обзаведе. Започнете да се карате за незначителни неща, като това как шибаната завеса в банята трябва да се разгъва, защото иначе ще започне да мухлясва. Остави още година да премине незабелязано. Започни да забелязваш.

Стигни до извода, че вероятно трябва да се ожените, защото в противен случай ще си пропилял твърде много време. Заведи я на вечеря на 44-ия етаж в ресторант далеч над възможностите си. Предварително се убеди, че има красива гледка към града. Плахо помоли келнера да й донесе чаша шампанско със скромен пръстен в нея. Когато тя забележи, й предложи с целия ентусиазъм и искреност, които можеш да мобилизираш у себе си. Не се тревожи твърде много, ако усетиш, че сърцето ти сякаш ходи по начупени стъкла. Всъщност, изобщо не се притеснявай, ако не почувстваш абсолютно нищо. В случай че има аплодисменти, изчакай ги да утихнат от само себе си. Ако тя се разплаче, усмихни се все едно никога не си бил по-щастлив. И да не го направи, пак се усмихни.

Позволи на годините да се търкулнат неусетно. Изгради кариера, не просто работа. Купи къща. Имай две удивителни деца. Опитай се да ги отгледаш добре. Проваляй се често. Потопи се в изпълнено с отегчение безразличие. Изгуби се насред тъжно равнодушие. Получи криза на средната възраст. Остарей. Размишлявай непрестанно върху липсата на постижения в живота си. Чувствай се понякога удовлетворен, но през повечето време пуст и безучастен. Имай усещането, когато се разхождаш, че може никога да не се върнеш или че ще отлетиш в неизвестна посока заедно с вятъра. Заболей от неизлечима болест. Позволи на смъртта да те отведе, но само след като си дадеш ясна сметка, че момичето, което не четеше, никога не накара сърцето ти да трепти с неподправена страст, че никой няма да напише историята на живота ви и че тя също ще умре с кроткото съжаление, че нищо истинско не се е получило от нейната способност да обича.

Направи всичко това, дявол да го вземе, защото няма нищо по-кофти от момиче, което чете. Направи го, повтарям, защото живот в чистилището е по-добре от този в ада. Направи го, защото момичето, което чете, притежава речник, способен да опише аморфното недоволство на непълноценно изживения живот. Речник, който прави морфологичен анализ на вродената красота на света и я превръща в достъпна необходимост, вместо в далечно непознато явление. Момичето, което чете, държи здраво речник, смело разграничаващ показната и бездушна реторика на някой, който никога няма да е способен да я обича, от лишеното от артикулация отчаяние на онзи, който я обича прекалено много. Речник, дявол да го вземе, който превръща празното ми остроумие в евтин трик.

Направи го, защото момичето, което чете, разбира синтаксиса. Литературата я е научила, че моментите на нежност идват на спорадични, но отчетливи интервали. Четящото момиче знае, че животът не е плоскост. Тя знае и с пълно право изисква отливът да идва след вълната на разочарование. Момичето, което добре е научило синтаксиса, усеща неправилните паузи, съмнението в дъха, предхождащо всяко изричане на лъжа. Тя улавя разликата между загрижения изблик на гняв и вкоренените навици на горчивия цинизъм, който ще се запази у някого, далеч отвъд границите на разумното и много след като тя е стегнала куфара си, казала е неохотно сбогом и е решила, че аз ще бъда многоточие, а не точка. Синтаксис, който познава ритъма и такта на един добре изживян живот.

Намери си момиче, което не чете, защото тази, която го прави, осъзнава колко е важен сюжетът. Тя е способна да улови линията на пролога и острите ръбове на кулминацията. Усеща ги под кожата си. Четящото момиче ще бъде търпеливо по време на антракт и ще ускори темпо за развръзката. Но преди всичко, тя проумява неминуемото значение на края. В хармония е с него. Вече се е сбогувала с хиляди герои с едва лек полъх на тъга.

Не се занимавай с момиче, което чете, защото момичетата, които четат, са разказвачите. Ти с Джойс, ти с Набоков, ти с Улф. Там в библиотеката, на платформата на метрото, ти – в ъгъла на кафенето, ти – на прозореца на стаята си. Ти, която правиш живота ми така дяволски труден. Момичето, което чете, е направило баланс на живота си и той е изпълнен със смисъл. Тя настоява наративите й да бъдат богати, обкръжаващите я герои да са пъстри и шрифтът на историята й да бъде удебелен. Ти, четящо момиче, ме караш да искам да бъда всичко, което не съм. Но аз съм слаб и ще те разочаровам, защото ти си мечтала, както и трябва, за някой по-добър от мен. Ти не би се примирила с описания в началото начин на живот. Не би приела нищо по-малко от страст и съвършенство, от живот достоен да бъде разказан. Така че, вън, четящо момиче! Хвани следващия влак на юг и вземи своя Хемингуей със себе си. Мразя те. Наистина, наистина, наистина те мразя."

Автор: Чарлз Варнке
Вижте повече

преди 10 години

ani717 следва

Няма намерени.

 

Последователи на ani717