Цветята на малката Ида

— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им са клюмнали. Защо става тъй? — попита тя студента, който седеше на канапето.
Тя обичаше много тоя студент — той й разказваше чудни истории, изрязваше й от хартия забавни картинки: сърца с малки момиченца, които танцуваха, цветя и великолепни палати с врати и прозорци, които можеха да се отварят. Да, много добър беше тоя студент.
— Защо днес цветята изглеждат тъй посърнали? — попита отново тя, като посочи увехналия букет.
— Знаеш ли защо? — каза студентът. — Тая нощ цветята са били на бал и затова сега главите им са клюмнали.
— Нима цветята могат да танцуват? — извика малката Ида.
— О, да! — отвърна студентът. — Веднага щом се мръкне и ние заспим, те започват весела игра. Те имат почти всяка нощ бал.